кой ще каже какво е Любов?

• кой ще каже какво е Любов ? Кой ще каже какво е ?:)))

  By Denka Dimitrova-Mushkina · Последното редактиране е отпреди месец · Редактиране · Изтрий

  Полегнала в ръцете ти -

  не спя.

  И не сънувам....

  сънища прекрасни.

  Полегнала

  в ръцете ти, аз бдя....

  да не изпусна

  миг от тишината,

  в която твоят дъх е с мен...

  И ме боли ,

  от туй, че си отиваш.

  И все по- близко идваш ти до мен.....

  А аз все тъй съм дива самодива.

...................

• ...малката рошава фея..

  By Denka Dimitrova-Mushkina · Последното редактиране е отпреди месец · Редактиране · Изтрий

  ...отвори очи и ме погледна въпросително - ,, Е, и ? "...,,Какво ?" , ,,Обичаш ли ме?".

  ,,Да, обичам те." ....,,Защо ?" ....,,Защото имаш Душа, защото уважавам и се прекланям пред всички.И не, не те обичам като жена.Не съм влюбен в теб .".....,,Ах! За това не мога да летя...."

  ...,,Всичко зависи от теб, малката, никога няма да бъда ,,твой " ."....,,Ама аз ....аз....искам те в живота си!".Ако не бях видял сълзите, никога нямаше да предположа, че плаче...без звук....заболя ме. Малката рошава фея се сви в дланите ми, ококори се и ме погледна с бездънният си поглед.Крилата и потреперваха .,,Искам те ...",,Не мога, малка моя, не мога , искам да съм свободен ." Погледна ме неразбиращо ,,И аз искам да съм свободна, не мога да летя в клетка, все пак !" .Сарказмът и ме издразни.,,И така просто ще излезеш от живота ми ? Толкова ли е лесно?" .,,Да, малката, лесно ми е ."...

  ....нейното ,,Ах!", полу вик, полу стон , за секунда ме накара да се замисля какво всъщност искам. Исках ли я ? Исках я. Беше ме страх от нея.Бях достатъчно наранен и стените около мен бяха по-дебели и от тази в Берлин. Защо се страхувах ? Мисли, глупако, мисли....кажи и нещо...кажи и ! ,,Знаеш ли, не мога.Честно,ти си един сън за палатка и море...."

  ,,Аз съм повече от това, но няма как да знаеш...Вече няма смисъл." . Отново впери поглед в мен, пълен с изконната премъдрост на разбираща жена.Беше се смирила до степен на приемане. Нямаше гняв, само болка...потрепери...целуна дланите , в които лежеше....,,Сбогом." .Без излишни драми, без сълзи , малката рошава фея тихо затвори очи и угасна .Нейното ,,Обичам те ! Подарявам ти крилата си- лети ! Бъди свободен...." остана да виси недоизречено....Погледнах малкото телце в ръцете си...Нямаше да видя закачливият и поглед, споделената усмивка, потрепваща в ъгълчетата на устните и , доста преди да се разлее в смехът и ...който плашеше дори и гълъбите докато се любеха...Заболя ли ме ? Не. Не бях и дал повод да се надява на нищо.Това с Любовта и си беше чисто неин проблем. Беше ме страх да я обикна като Жена.Исках я като малка рошава фея.Еднодневно създание от Светлина. Жалко, не издържа, е има и вещици.....

  Сложих крилата и и полетях.

сън.........

Събудих се от усещане за движение . Погледнах часовника .Наближаваше 05.00 .,,Най-тъмно е преди изгрев.." .Къде ли го бях чул ?,,Сънувал съм.."- помислих. До мен на възглавницата нещо се промъкна. Бавно, леко мързеливо, се покатери нагоре и се намести сядайки.,,Мили Господи! Какво съм пил вчера ????Имам халюцинации!!!"

,,Тц! Седи мирен и не се паникьосвай! Е, не си ли чел ,,Пътеводителя " ? " - почти разочаровано въздъхна То. ..Малеее, ама и говори !Сигурно са ми сипали нещо в питието, нещо което предизвиква халюцинации....ще ги убия!" .,,А, никой нищо не ти е сипал, даже не си и пил , щото не пиеш ...Не помниш ли ? Аз съм в твоят сън :))) " . ,,Щом казваш." - неохотно се съгласих аз, не че имах друг избор . Чак сега Го погледнах .Ура! Явно не страдах от раздвоение на личността .То беше Тя.Една такава мъничка , с палав поглед и слънчеви коси.Рошави .Седеше на ръба на възглавницата ми със полюшващи се скръстени крака. ,, Защо си в съня ми ? " . ,,Ами честно да ти кажа, не знам .Ти ме повика." . Не си спомнях да я познавам от преди, камо ли да съм я викал. ,,Коя си ти ?" .Малкото същество сведе замислено поглед .,,Не знам коя съм .Мислех, че ти ще ми помогнеш да разбера .Помня...помня , че имах крила ...помня как тичах щастлива, истинска през пясъка на дните ни , аааа, сега се сетих ...имах дарбата да правя обичани хората ....а после , после се превръщах в нещо друго...лошо...ставах вещица...тогава не обичах себе си,не обичах хората...наранявах ги ,,,,та така, в общи линии , това помня! " Сарказмът и на фона на болката и ме стресна. ,,Какво съм ? Кажи ми , де ! Нали ти ме измисли ?! " .Гневът и се стовари върху мен и ме зашлеви.,,Мисля, че си това, което си .Ти избираш какво да бъдеш." . Рошлата се позамисли .,,А ти? Какво избираш, коя избираш ?". ,,Избирам теб ." .Захили се доволно , едно криво зъбче се подаде, после второ ...очите и грейнаха , разтръска къдрици и втренчи поглед в мен .,,И сега какво ?" И цигарите ли да спра? А месото ? ". Разсипа се в смях, опитвайки се да не падне от ръба на възглавницата . После бавно се приплъзна към мен, сгуши се в ръцете ми и телцето и се отпусна блажено. Втренчи поглед в очите ми , помълча минута и прошепна ,,..........." .

сън...........

• СЪН II

  By Denka Dimitrova-Mushkina · Последното редактиране е отпреди месец · Редактиране · Изтрий

  Пак влезе в съня ми.Не мога да повярвам колко си нахална.Искам да се махнеш, чу ли ме , веднага! По цял ден те мисля , а не искам , и когато искам да се изключа - voila ! отново се появяваш с онази закачлива усмивка, трептяща в зародиш в крайчеца на устните ти. Защо ми го причиняваш ? Защо си жестока с мен ? Ок , ще те надхитря в собствената ти игра.Ще те сънувам осъзнато! Така....да видим ....облечена си в къси спортни панталонки, бял потник , имаш шал...тичаш боса по пясъка, кикотейки се.Обръщаш се от време на време назад - искаш да те настигна. Обожавам фините ти крайници , толкова си нежна и деликатна ...е, поне тялото ти. Косите ти са с цвета на презряло жито.Слънцето и морето са ги целували дълго , с любов. Искам да те догоня , опитвам се , но затъвам в пясъците на собственото си неверие , че те Има. Че изобщо може да Има нещо подобно на теб.Неверието ми ме спъва, нежеланието, да се предам пред теб, се заплита в краката ми.

  А те искам . Искам да си в ръцете ми, да стенеш от възбуда.Да ме гледаш с онзи бездънен поглед, в който пропадам и ми се иска да бъда повече мъж от всякога. И не искам да мисля за другите, които са те докосвали.Другите, които са се опивали от вкуса ти на море , вятър и огън.От свободата ти да бъдеш себе си и желанията си.Казах, ще те сънувам осъзнато, защо , по дяволите ревнувам на сън ? Защо те искам само за себе си , малка вещице? Какво си ми направила, проклето същество от света на магията? Ок, сънувам...сънувам ...какво сънувам...а, да ...сънувам как се събуждаш ...до мен. Протягаш се като котка, лениво , бавно отваряш очи...поглеждаш ме...целуваш ме и ставаш...наливаш си едно питие , взимаш неизмените книга и цигари и четеш. Докато се събудя.После се любим , ти отново си само моя, не те деля с нищо друго- нито с котката ти, нито с книгата, дори и компютърът не ми е съперник, щом съм в теб.Потта ни се смесва, ставаме един аромат, едно тяло...и отново пропадам в теб , губя се ...И ме е страх.Един такъв лепкав страх.Бягам от теб.От властта , която имаш над мен. От безумното ми желание да те имам и да те нямам.Господи, уж осъзнато , а пак кошмари.Искам да се събудя.Искам .Не издържам повече да те сънувам.Моля те, отиди си! Моля те ! Излез от съня ми както си влязла там - тихо, без сцени, без думи...само ми остави онази усмивка през рамо и тръгни горда и мълчалива.

  Събудих се. Ти спеше уморена от ласки до мен . Лека усмивка на устните ти ....какво ли сънуваш ? Сънувай мен, малка моя, сънувай мен.

#
alma gemela


ФБ профил:





Обичам ....

обичам да се събуждам,

рано,

обичам да слушам мантри

за добро утро

и за прекрасен ден,

обичам...

обичам косата си,

обичам да вдъхвам аромата и...

обичам ....

обичам ръцете си-

експресията им,

сякаш не са част от мен,

а водят самостоятелна

форма на живот...

обичам глезените си -

уникални са,

дори по френските стандарти:)

обичам....

обичам да се самосъзерцавам

в огледалото,

когато се обичам.

Обичам капката пот,

която се стича

по мен ,

докато се любим.

Обичам сгъвката,

на ръката си,

да, точно тази,

точно там,

където свършва татуса ми...

Обичам се.

Цялата.

Обичам всичко .

Единствена съм.

Обичам ,

не, обожавам да чета.

Книги.

Обичам теб.

Обичам морето си.

Обичам и Москва.

И не, не обичам разделите.

Обичам , защото...

просто обичам ................@

сън...........

...Събудих се от докосването на един слънчев лъч.Погали косите ми, плъзна се по тялото ми и се опита да ме погъделичка....успя!Събудих се с усмивка.Ти спеше до мен.Кротко се изплъзнах от ръцете ти.Гола.Пеперуди пърхаха в корема ми....Облякох бялата ти риза,небрежно метната на стола.Навих ръкавите и така, топла, сънена и рошава, с устни подути от целувките ти, паля цигара.....съзерцавам те ...докато ти спиш.Втренчвам се да запомня лицето ти, аромата на кожата , безумната и деликатност.Имаш нежна и ароматна кожа.Лицето ти е полу скрито под косите ти.Целувам малката вдлъбнатина на ключицата ти....Вкусвам те , вдъхвам те , отмествам коси от лицето ти....усещаш ме дори на сън.Спи.Босонога, в бялата ти риза правя кафе .Чета. Опитвам се .Мислите ми се реят хаотично.Откъслечни думи, докосвания, внезапно връхлетели емоции, ме заливат. Усмихвам се .Говоря с теб на ум.Тялото ми още гори от ласките ти. Крехка съм, мъничка съм , губя се в ръцете си , а виждам по тялото си ,,белезите на любовта " ...както биха ги нарекли французите.Стискал си ме до болка.Моята.Твоята.Страх те беше, че ще ти избягам ли ? Или не можеше да си повярваш, че съм тук, че съм твоя, отдаваща се напълно.Само твоя.Дори и за ..Je suis malade.....

Oставям се разумът да ме ръководи.Вълна на паника се надига в мен. Дави ме.

Тръгвам си.

Тръгвам си от теб.

Босонога.Скитница.Рошава.

Гола.

Само с бялата ти риза.

И със Себе си .

сън....

...просто сън...а можеше да бъде и реалност...като се замисля, всъщност беше .и Е .....

...усещането за единение с Бог....хипотетично, иначе можем да го наричаме за по-удобно ,себе си ". влизах на пръсти в сънят си....един такъв като от картина на климт. цветен , дето се вика с 2 думи...влизах...излизах...отново влизах....Той Е! разказа ми за мравките. и за нас ми разказа. не помня какво. беше и Е .Истина.само не разбрах що за истина беше. и чия. седя си, мъртво напиваща се , и се опитвам да не слушам гласът ти....говориш ми...а пък аз съм някъде си...залутана в слушане..и кимам и кимам....а не слушам... само те съзерцавам. още тогава знаех ...е, спойно де, знаем си се :))) та, седях си и те слушах...поразрошвах Его-то ти ....

..........................................

..........................................

имаше фенери.....

някой пусна фенери ...

летяха ...

образуваха съзвездия.

беше ......

утре ще си пусна един фенер .

и ще си пожелая -

себе си .

ако може - без теб :))))

okay ?